Слави Томов: Опитвам се да накарам младите хора по-често да посещават библиотеките

Споделете:


 

Всяка първа събота на месеца от 17.00 часа, кафе „С автограф“ на ул. „Вола“ 1 ще се превръща в едно специално място, в което ще бъдат не само представяни литературни величия, но и обговаряни, като самата публика винаги ще има и пряк досег за диалог със съответния автор или тема. Събитието вече има своите три издания до сега, като стартира с творчеството на Томас Ман „Обезвълшебената планина“, Джеймс Балард-Маркиз дьо Сад и Морис Бланшо. По този повод разговаряме със Слави Томов, инициатор на тези срещи.

– Заварваме ви пак в „Кафе с автограф“. Май често посещавате това място?

 С.Т. – Да, когато имам време винаги идвам тук. Това място е заредено с някаква харизма. Притежава някакво спокойствие, уют и ненатрапчивост, които предразполагат малко или много човек да се съсредоточи в някакво четиво или да пише. По принцип се чувствам комфортно в кафенетата, но избягвам шумните места, препълнените места, където хората се държат “ кресливо“ с телефоните си и дори не разговарят по между си. Кафенето е един специфичен топос, едно място, което стикова социални настроения. В западната литература много често персонажите буквално живеят из тези транзитни места / “ Пътища на свободата“ на Жан Пол Сартр/. За жалост обаче, традицията се размива и кафенетата се превръщат все по-често в някакви стерилни убежища, където човек може да сърфира из социалните мрежи без да контактува. Та, затова идвам тук, в „Кафе с Автограф“. Това е моя kairos… / смее се/

– Разкажете ни за тази ваша инициатива, която правите всяка първа събота на месеца, като представяте различни европейски или световни автори. Как се породи тя?

С.Т. – Ами, определено не бе спонтанно. Аз винаги съм бил изкушен, винаги ме е блазнело да говоря за автори или за техни произведения, но не по традиционния начин, както е в повечето случаи – монологично или с безкрайни тиради, които винаги отегчават публиката. Аз се стремя към един друг подход, стремя се да сблъсквам отделни образци чрез методите на компаративистиката, да изследвам хибридни или гранични жанрове, да изкарвам от забравата на времето някои книги, да им вдъхвам друга пневма или да правя различни, алтернативни прочити. Книгите освен, че трябва да бъдат разлиствани и четени, те трябва да бъдат и обяснявани. Моят стремеж обаче е именно да дефиблирирам / смее се / доста подобни книжни тела и да предложа на публиката различни ракурси на обглеждане. Та, това е за тази моя идея, тя се роди в опита ми дори да се противопоставя в добрия смисъл на думата на заучените навици до сега при разглеждането на книги.

– На събитията започнаха да идват и по-млади хора.

С.Т. – Разбира се, това се усеща. Младите хора си падат по атрактивните прочити на високи литературни образци, но разбира се това е само глазурата. Аз се опитвам да ги провокирам. Опитвам се да ги накарам не само повече да четат правилните заглавия, но след това и да ги „сблъскват“ едно в друго. Опитвам се дори да ги накарам по-често да посещават библиотеките, защото там е истинското място откъдето човек може да черпи знания. Всичко останало са палиативи. Хайдегер казва : “ В информационната епоха са изчезнали възможностите да се научиш да четеш.“ Но както споменавам и в други интервюта, идват и по-зрели читатели, които въпреки , че примерно са чели доста класически образци през годините, след срещите са някак положително изумени, как един текст съдържа имплицитно в себе си неограничени и потенциални прочити.

– Тази събота, 4-ти май е посветена на Патрик Модиано. А как подбирате самите автори които ще представяте?

– Стремя се да представям “ междинни автори“ или гранични произведения, които са в основата на видими образци, а те самите са потънали в някаква забрава поради различни причини. Тази събота избрах да говоря за Патрик Модиано, той е относително четен автор, но за жалост не е бил обясняван адекватно до сега. Около него витаят много “ тайнства“ и надявам се с помощта и на публиката да разгадаем тази негова “ тайнственост“…/ смее се/

Слави Томов е роден в Бургас. Писател и журналист. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание. Автор на книгите: “Междинните състояния на Грегор К.” (роман, 2005), “Пътешествия до края на нощта” (разкази, 2006), “Другият живот на Бианка К.” (роман, 2007), “Amour. Истории в синьо” (разкази, импресии, 2017).

 



Споделете:

Коментари

Коментари