За да анализирам пред публика дори една книга, в бекграунда се сблъсквам с десетки

Споделете:


 

Днес се срещаме със Слави Томов. Той  е роден в Бургас. Писател и журналист. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание. Автор на книгите: “Междинните състояния на Грегор К.” (роман, 2005), “Пътешествия до края на нощта” (разкази, 2006), “Другият живот на Бианка К.” (роман, 2007), “Amour. Истории в синьо” (разкази, импресии, 2017).

-Какво четете в момента?

– Няколко книги. Всъщност, почти винаги чета едновременно по няколко книги, които конотират една с друга по някакъв начин или просто ако едната ми натежи, се прехвърлям в другата, “за да се разсея“. Много неща чета. Хегел – „История на философията“, Бертранд Ръсел, но правя и завои към класически образци, чийто произведения не съм имал достатъчно време през годините да им обърна нужното внимание. Често препрочитам някои: Hermann Hesse, Borges, Kurt Vonnegut, Antonin Artaud, но общо-взето насоките в момента ми се движат на едно друго ниво. Не знам дали е за добро или лошо, но все по- малко ми остава време за художествени диспозитиви. Изкушен съм от компаративната критика. От интердисциплинарни и хибридни изследвания. Автори като: Paul Virillio, James Ballard, Roland Barthes, Maurice Blanchot, Georges Bataille, Michel Foucault.

– Преди броени месеци имахте една много различна вечер за Томас Ман, която бе откроена от публиката в Дома на писателя. Подходът ви бе много различен. Виждането ви към този модерен колос на 20- ти век?

– Да. Наистина вечерта предизвика огромен интерес. Но интересът не спря с приключването на вечерта. Повлече след себе си питания, въпроси. Имаше хора, които поради различни причини не бяха могли да дойдат и искаха да повторя събитието. Сигурно ще го направя. Но се нуждая определено от много време. Време, спокойствие, нужна кондиция и книги. Аз не преразказвам на подобни събития по школски маниер нито биографиите, нито творчеството на авторите, които изследвам. Това е наивно и инфантилно. Разчитам на една много по- ерудирана публика. Няма смисъл подобни събития да се превръщат в матрици или шаблони. Живеем в една токсично дигитална, пикселна епоха. Затлачени сме от информация, повечето неща могат да се намерят в браузърите, но това е само епидермиса. Мен ме интересува вертикалът, дискурсивната археология. Съпоставянето. Разместването. Търсенето на адекватни връзки между нещата. Затова и името на вечерта бе: „Обезвълшебената планина“ на Томас Ман.

– Скоро направихте друго подобно събитие със заглавие „Инфекции на модерното либидо: Sade, Жак Антоан дьо Реверони Сен-Сир, Джеймс Балард“. Това се случи в „кафе с АВТОГРАФ“, говорехте дълго пред една минорна, “бутикова“ публика. Не ви ли притеснява фактът, че подобни теми, които подбирате, някак хващат ерудираните читатели, но изтърват комерсиалните?

– Не. Напротив. Дори това, което правя не бих се осмелил да го нарека елитарно. Литературните диспозитиви не са музеи. Не би трябвало да се обграждат в стерилна среда. Моите стремежи са да търся различното; да гледам към все още непознати и не третирани литературни пластове от традиционната критика. Да сравнявам на пръв поглед неща между, които няма нищо общо за останалите, но всъщност това не е така. Блазни ме да разсъбличам литературните идиоми покрити с прашния креп на традицията.

– От тук нататък, подобни вечери ще се превърнат ли в традиция? Замисляте ли някакво ново предизвикателство? Или е тайна?

– Разбира се, че не е тайна. Работя паралелно по доста свои имплицитни проекти, но не всичко е достояние за публиката. Нещата с литературната критика са различни, нямат нищо общо просто с четенето на посоки на художествени текстове. Аз не се стремя да обяснявам нещата ab ovo / от яйцето/. Стремя се да навлизам в хабитати, където до сега критичен поглед не е навлизал. Може би следващото събитие ще бъде за Patric Modiano, или за Jean Genet, или за Малкълм Лоури. За да представя понякога пред публика дори една единствена книга, в бекграунда се сблъсквам с десетки.

– Явно доста често посещавате това място?

– Да, „кафе с АВТОГРАФ“ е едно много по-различно място, място със собствена харизма и интелектуално импасто, което притегля около себе си интересни личности не само от град Бургас, но и от страната. Лично, аз се радвам че ще мога и занапред да бъда част от тази забележителна литературна сцена, която то предоставя, както на артистите, така и на самата публика.

– Над какво работите в момента?

– Върху компаративна критика. Съсредоточен съм към идиоми, които до сега са били подминавани.

 



Споделете:

Коментари

Коментари