Слави Томов: Има някакъв нов Ренесанс към книгата

Споделете:


На 30- ти март в КЦ “ Морско казино“ Бургас, от 18.00ч., Слави Томов ще представи “ 5-те случая“ на Зигмунд Фройд. Това е поредното културно събитие на Бургаския писател и журналист от поредицата да запознава всеки месец ценителите на високата литература с дадено заглавие.

Пет истории, публикувани от Фройд в началото на 20- ти век – именно чрез тях, през грешки, провали и възхитителни прозрения, до голяма степен се ражда и самата същинска психоанализа, очертава се голяма част от полето ѝ – хистерията на Дора (случай № 1), фобията на Ханс (случай № 3), параноята на Шребер (случай № 4), неврозите на Човека плъх (случай № 2) и смесицата от невроза и психоза на Човека вълк (случай № 5). Без познаване на 5- те случая бихме останали далеч от най-забележителното психологическо направление на 20- ти век., което ни изгражда културно, независимо дали осъзнаваме или отричаме това. Случаите са придружени от специално написани за това издание послеслови на един от най- авторитетните български психотерапевти, д-р Давид Йерохам.

– Тези ваши събития вече станаха традиция. Повлякоха след себе си много почитатели изкушени от литературата. Биват ли посещавани и от млади хора?

– Разбира се. Все повече млади, любознателни и интелигентни хора виждам в публиката на тези събития. Хора, които четат, които се интересуват не само от литература, но и от литературна критика. Млади хора, които проявяват смелост да сравняват и обговарят прочетеното с по- голяма свобода и размах. Млади хора, които не робуват на заучени клишета или рамки. Млади хора, които въпреки, че все още нямат нужните натрупвания в своя бек граунд, носят у себе си забележителен и широк периметър, но върху който все още трябва да работят много, за да оформят собствен стил и разпознаваем почерк. Често ми задават и въпроси по време на срещите. Или си записват авторите или произведенията по време на представянията и след това ги изчитат. Но публиката е различна и в това е може би нейния чар или харизма.

– Колко станаха вече тези срещи или вечери посветени на важни западни образци?

– Вече дори не ги и броя. Може би над 15. Или повече. Представих доста литературни и философски величия: Малкълм Лоури, Мишел Фуко, Валтер Бенямин, Пиер Клосовски, Рьоне Шар, Роберт Валзер, направих и вечер посветена на “ Постмодерното мислене“ в Морското казино. За мен не е важна бройката, важни са самите срещи. Важен ми е диалога, който се поражда по време на тези събития. Важни са ми самите общувания на живо с хората защото в тази дигитална епоха, която живеем, хората някак не само че общуват сурогатно един с друг ( което си е чист палиатив за мен) , но не разговарят и за книгите, които харесват. Мен ме интересува сблъсъка на мнения, различните гледни точки, ракурсите на вникване в дадено произведение, алтернативните подходи. Необичайните и неочаквани начини на анализ. Интердисциплинарните жестове и рефлекси. Дано успявам ( смее се)

– Кой ви помага за всичко това? Сам ли се справяте?

– Разбира се, че не бих могъл сам да се справя с всичко това. Допитвам се. Искам съвети. Интересувам се от мненията, рутината и ерудицията на хора, от които мога да науча много неща. Примерно на  Антоанета Колева дължа повечето си натрупвания, които демонстрирам пред публика или по време на разговори. Тя е един блестящ преводач (издателство“ Критика и хуманизъм“) и прекрасен човек, който аз особено много ценя. Това е човекът, който ми вдъхва не само нужния кураж, но и със своя опит и рутина ме направлява, когато затъна в непознати води. Много дължа на нея. Все пак аз работя с преводи, които са вече вторични от оригиналите и не бих могъл да се справя адекватно без нейната помощ и огромен авторитет.

– Може би ще бъде клише, но четат ли наистина хората?

– Очаквах този въпрос. ( смее се) Разбира се, че четат. Записан съм в три библиотеки, постоянно обикалям антикварни книжарници. Имам реална представа за случващото се. Вижте, хората четат, но тези, които имат претенцията за литературолози – четат малко или не четат правилната литература. Аз не съм от Светата Инквизиция да налагам догми или стигми, кой какво да чете. Нека, хората си четат, което им е най- близо на сърцето. Но не може, недопустимо е ( дано не засегна някой) да си издал 10 или 15 книги и да не си чел същата бройка от други автори. Това ме натъжава. Иначе, има – определено инжектиран интерес или някакъв нов Ренесанс към книгата. И в епилога само ще допълня( понеже имам горе- долу представа, какво се случва не само в България, но и в света като литературни тенденции), че град Бургас винаги е бил Меката на литературата.

Сега можете да поръчате всичките 6 книги с 15% отстъпка от тук.

 



Споделете:

Коментари

Коментари